Перейти к публикации

Плавно переходим на другой форум

Ждем Вас по ссылке ниже

Подробнее

×

Помощь в освоении грамматики болгарского языка

Алёна2016
текезесар - колхозник

Прекрасно!

Похоже на галлицизм.

Epetkov
уже есть смысл "свои" - подобные себе.

 

Болгарское местоимение "себе" всегда идет с возвратной частицой "си"

 

Какво си купи на себе си?= Что купил себе? Изредко можно услышать по-русски: Что купил себе самому? В болгарском, однако нередко пропускается возвратная глагольная частица си. Часто можно услышать: Какво купи на себе си? Но "Какво купи на себе?" никто не скажет.

 

И нищо не си ми казал! - опять "си" непонятное...

 

Когда а у Вас сомнения по поводу "си" , поставьте на его место личное местоимение ти/ты. В верхненем предложение будет: "И нищо "ты" ми не казал. Значит в случае "си" - глагол "съм" в 2 лице, потому что логически переводится: И ничего ты мне не сказал.

Гость saja

@Алёна2016, ТКЗС это кооперация / Трудовото кооперативно земеделско стопанство (съкратено ТКЗС), а не колхоз, скорее всего это тэкэзэсар -кооператор.

 

Какво си купил за себе си? Скорее так, когда не присутствовал на событии, то в такой форме. В таком случае ставится СИ, если же: Какво купи за себе си?, то тут отсутствует СИ.

:)

Epetkov
Вы меня извините е

 

Канечно, @Kaktu, извиняюсь. Хотел прочитать Ваш профессиональный анализ. Знал, что реакция будет с Вашей стороны.

Kaktu
Стефания, Стара Загора
@Алёна2016, ТКЗС это кооперация / Трудовото кооперативно земеделско стопанство (съкратено ТКЗС), а не колхоз, скорее всего это тэкэзэсар -кооператор.

Придется исправлять и объяснять и этот пост, видимо день такой :)

 

ТКСЗ (трудово кооперативно земеделско стопанство, произносится "текезесе") соотвествует русскому колхозу. Позже его заменили другим названием - АПК (аграрно промишлен комплекс, произносится "апека")

Для кооператива (кооперация) была другая абревиатура - "Наркооп" (народна кооперация), а потом появилось ЦКС (централен кооперативен съюз, произнасится "цекасе")

@Алёна2016

Какво си купил за себе си? Скорее так, когда не присутствовал на событии, то в такой форме. В таком случае ставится СИ, если же: Какво купи за себе си?, то тут отсутствует СИ.

:)

 

Что бы понять почему есть два раза "си" в примерах, надо разбираться в болгарских глаголных временах:

- Какво си купил за себе си? - глагол "купя" в прошедшем неопределенном времени (перфект)

- Какво купи за себе си? - глагол "купя" в прошедшем оконченом времени (аорист)

 

можно еще примеры с 2 "си":

- Какво щеше да си купил за себе си? - глагол "купя" в будущем предварительном вемени в прошлом

- Какво си бил купил за себе си? - прошедшее предварительное время (плусквамперфект) в преизказном наклонении

- Какво си щял да купиш за себе си? - будущее в прошлом в преизказном наклонении

И так далее

Kaktu
Стефания, Стара Загора
анечно, @Kaktu, извиняюсь. Хотел прочитать Ваш профессиональный анализ. Знал, что реакция будет с Вашей стороны.

Спасибо, но я очень далеко от профессионала, просто повезло с учительницей в начальной школе. За что я ей очень, очень благодарна, так как что бы учить любой иностранный язык надо хорошо знать собственую грамматику - никто не станет объяснять грамматические категории и понятия, синтаксис и так далее, все это надо знать.

 

И еще, очень приятно когда и другие объясняют и помогают тем, кто спрашивают в этом разделе. Не смотря что я консультант, не могу всегда ответить вовремя, а и, как уже сказала, я не филолог, не все могу объяснить, даже если в принципе знаю как правильно:). Но стараюсь что бы все было грамматически точно, так как человек может искать подробности в других местах, понятийный аппарат должен быть коректен.

Ивайло
Попробую систематизировать что такое "си" в болгарской грамматике.

Ну, не раз шла речь о том, что язык кошмарен,:) и "си" - очередной тому пример.

Дело в том, что одно и то же слово - си - в качестве местоимения выступает и как притежательное, и как возвратное (образуя возвратные глагольные формы, а не "возвратные глагольные частицы"), при том эти разные роли оно может выполнять в практически неразличимых предложениях (и при том даже не меняя смысль и перевод, что допольнительно путает иностранцев).

Напр.:

Загубих си работата, намерих си телефона (я потерял свою работу, я нашел свой телефон) - здесь "си" - возвратное местоимение и относится к глаголу, образуя возвратную глагольную форму. Но загубих работата си, намерих телефона си - здесь "си" уже притежательное местоимение и относится к существительным "работа" и "телефон". А перевод остается тот же!

Alexug
Велико Търново
Попробую систематизировать что такое "си" в болгарской грамматике.

Браво! Супер!

Алёна2016

Торопиться / спешить.

Есть варианты?

Аз бързам.

Но это не «ться».

Mysha

Господи, какой ужас...

 

@Kaktu, я как раз рекомендацию с заменой на "ты" поняла - она не научная, но для носителя русского языка весьма полезна и остроумна. Дело в том, что перфект созвучен русскому прошедшему времени: си купил, е купила, сме купили и т. д. = съм в соответствующей форме+глагол в привычном русском виде - купил, купила, купили. Своего рода мнемоническое правило, оно мне сильно помогло освоиться с перфектом, а вот использовать его для определения функции "си" в заданном мной вопросе не догадалась, спасибо @Epetkov.

 

Мне б ещё на остальные времена что-нибудь столь же запоминающееся придумать...

 

1... заради страха от одумката... - не нашла значения выделенного слова.

 

2. Човек от министерството вече се беше измел = человек из министерства уже убрался?

 

3. Колко му е на един инженер да стане оператор... = что стоит инженеру стать оператором?

 

4. Аз пък нещо не те виждам да си кой знае колко голям.

 

5. А ещё анекдот встретился:

 

На интервю за работа в Уиз Ер:

- Извинете, че закъснях.

- Нает сте.

 

Почему нает сте, а не наети сте или нает си?

Epetkov
= что стоит инженеру стать оператором?

 

3. Также = ничего не стоит инженеру стать оператором.

 

4. =Я, однако, что-то не вижу, чтобы ты был прям таким большим. (Кой знае усиливает сомнение в чем-то).

 

5. Сте понятно, что показывает учтивую форму, а нает показывает единственное число. Если на собеседование были, например, два человека, то наети сте означает, что оба человека будут работать в компании.

Ивайло
одумката

Одумка - сплетня. Одумвам - сплетничать, обсуждать другого человека (обычно недоброжелательно), говорить за спиной

Човек от министерството вече се беше измел = человек из министерства уже убрался?

Да, ушел, смылся.

 

Торопиться / спешить.

Аз бързам.

Торопиться, спешить - бързам, перевод правилен.

 

Но это не «ться».

Не понял.

Mysha

Полагаю, Алёна2016 имела в виду, что в русском глагол торопиться - возвратный, и хотела узнать аналогичный возвратный глагол в болгарском.

А такого, похоже, нет.

Kaktu
Стефания, Стара Загора
А такого, похоже, нет.

Есть такой вариант: Бързам си по пътя и не забелязвам колата зад мен.

Но смысловую нагрузку в отличии от Бързам по пътя и не забелязвам... - для "увереного пользвателя", я ее не могу объяснить точно, может носитель русского успеет.

N58
Бързам си по пътя и не забелязвам колата зад мен.

Я бы так перевела: "Бегу по дороге и не замечаю машину сзади".

А можно и так: "Бегу СЕБЕ по дороге и не замечаю машину сзади". Так подчеркивается беспечность человека.;)

Ивайло
Так подчеркивается беспечность человека.

А в болгарском - скорее всего непричастность к ситуации. Я вот спешу, у меня срочные дела, а тут какая-то машина, представьте себе:)

 

одумката

"Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия."

Чудомир, "Не съм от тях"

:D

Irisha

@Ивайло, я обыкновенно понимаю процентов 90 в книгах болгарских авторов, но Чудомир - это что-то... Осознала, что так и не смогу до конца понимать, сколько бы ни прожила в Болгарии. А ведь уже 6 год тут. Ужасно грустно...

Mysha

@Ивайло, издеваетесь?

Я уже как-то брала Чудомира в руки в книжарнице... Как взяла, так и положила.

 

1... присвил възтесни очила - прищурил или прикрыл? Възтесни - узкие? Маленькие?

 

2. Один герой даёт другому почитать самиздатовскую книгу, тот отвечает:

- Страшен си! Как можа да я намеришь... - я правильно понимаю, что "Cтрашен си" - это что-то вроде "Ну ты даёшь"?

 

3. - В България сигурно има по-малко кретени.

- По-малко на брой. Не на глава от население...

- Няма как. Кретените са константна величина.

- во второй фразе что означает выделенное?

В третьей няма как = неважно?

И ещё вопросы, намозолившие.

4. Позвони мне - обади ми се? Я тебе позвоню - ще ти се обадя? Я правильно понимаю, что вообще-то обадя се означает обратиться, но почему-то стало обозначать телефонный звонок?

 

5. Я это не буду делать - няма да правя това? Я этого не сделаю - няма да направя това?

Ще в будущем времени первого лица вообще не употребляется, типа ще не правя нельзя сказать? А в другом лице - ще не правишь? Ще не прави?

Kaktu
Стефания, Стара Загора

@Mysha,

1. Прщурил, узковатые

 

2. В этом контексте - да.

 

3. Не на глава от населението - не на душу населения

няма как - невозможно, нет такой возможности

 

4. Правильно понимаете

"обаждам се" по основным значеням: "первым брать слово", "заговорить", а так же "отозваться на сообщение или откликнуться когда меня ищут", поэтому стало обозначать и телефонный звонок.

(есть еще значения - "заглянуть на время", "настучать" и т..д.)

5. Ще в отрицательной форме будущем времени первого (и другого) лица иногда употребляется, но звучит очень архаично. Исключение -в поэзии.

 

 

Две хубави очи. Душата на дете

В две хубави очи; – музика – лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

Дете,

Душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

Булото на срам и грях.

Булото на срам и грях –

не ще го хвърлят върху тях

Страсти и неволи.

Душата ми се моли,

Дете,

Душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! –

Две хубави очи. Музика, лъчи

В две хубави очи. Душата на дете...

 

 

Дело в том что "ще" произходит от глагола "ща", который означает "хочу".

1. Аз ща (не ща).../.../.../ние щем (не щем)

2. Ти щеш (не щеш).../...вие щете (не щете)

3. Той ще (не ще).../.../...те щат (не щат)

Так как стал обозначать будущее время, для значения "хочу" глагол "ща" заменился глаголом "искам", но в отрицательной форме значение "ща" сохранилось (не ща означает не хочу, не ще - не хочет и т. д.). Поэтому в современном языке отрицателная форма будущего времени как правило образуется при помощи "няма да".

ще правя - няма да правя (не ще правя)

ще правиш - няма да правиш (не ще правиш)

Ох, прав Ивайло - кошмарный язык. Даже объяснить сложно, а не знаю каково вам - выучить.

Ивайло
понимаю процентов 90 в книгах болгарских авторов, но Чудомир - это что-то...

Потому, что не читали Йордана Радичкова :D Чудомир Вам покажется песней...

брала Чудомира в руки в книжарнице... Как взяла, так и положила

Да, у Чудомира порой такой "поток сознания" в разговорно-диалектной форме, что Джойс прям отдыхает...

Kaktu
Стефания, Стара Загора
Потому, что не читали Йордана Радичкова :D Чудомир Вам покажется песней...

Я как раз думала рекомендовать Радичкова как прелюдию к Чудомиру...:thumbsdown:

А если иностранец начнет понимать юмор Стратиева - значит оболгарился полностью.

 

 

Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръскват по къщите.

Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.

— Виж как започва един английски роман — казва той на Йеремия, който седи на пейката до него и мижи на пролетното слънце. — „В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестер на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън.“

— Е? — казва Йеремия.

— А сега виж българския — отваря друга книга Паскал. — „Слънцето се беше издигнало на има-няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана.“

— Не мога да ти хвана мисълта! — признава Йеремия.

— Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика — казва Паскал.

Йеремия се замисля.

— Нашият има повече запетайки — казва той след това.

— Остави запетайките — казва му Паскал. — Виж смисъла.

Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.

— И недей да мижиш! — му казва Паскал. — Как ще видиш?

Йеремия поглежда — слънцето е точно на една копраля.

— Онзи мъж с феса — казва той — е хванал Балкана точно по това време!...

Паскал въздъхва и клати глава.

— В нашия роман — казва той — всичко е „около“ „към“ и „има-няма“. Този мъж с феса е „някъде към петдесетте“ — което значи, че може да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот „няколко дена след Великден“.

— Не виждам какво те дразни? — недоумява Йеремия.

— Не ме дразни — казва Паскал, — но искам да знам колко точно дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Защото Балкана — това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.

— Това са само книги — успокоява го Йеремия. — Думи.

— Обаче — казва Паскал — в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива „криво-ляво“, „доста повече“ и „от дъжд на вятър“. Нищо не е точно и нищо не е сигурно.

— Казвах ти да не взимаш толкова много книги у вас! — напомня му Йеремия. — Само ядове с тях!...

— И като сравнявам — довършва мисълта си Паскал, — виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние — под робство.

 

 

:D

Skorpion_BG
Анатолий Гоцов
Потому, что не читали Йордана Радичкова :D Чудомир Вам покажется песней...

Это да, это по "северозападному". Как объяснить что такое "тенец", "верблюд" /нет, это не то, о чем можно подумать:D/ и еще до хрена!:confused:

Irisha
Я как раз думала рекомендовать Радичкова как прелюдию к Чудомиру...:thumbsdown:

А если иностранец начнет понимать юмор Стратиева - значит оболгарился полностью.

У Радичкова я читала „Неосветените дворове“, роман - пътепис про путешествие в Сибирь. Интресно было сравнить впечатления аборигена (я сибирячка) и гостя из Болгарии. Иногда - каталась по полу от смеха. Прекрасный язык, юмор, умница большой! Всё было понятно. Отрывок из Стратиева - тоже ничего сложного, кроме одного слова (копраля). Наверное, диалектизм.:cry:Но сказать, что я готова к пряному языку Чудомира - о нет! Боюсь и подумать взять книжку в руки...

 

Потому, что не читали Йордана Радичкова :D Чудомир Вам покажется песней...

Радичкова очень люблю, а Чудомира боюсь))).

Mysha

@Kaktu, какое "выучить"... Это свършен глагол, а то, чем мы занимаемся - несвършен, в свършен не перейдёт никогда...

Скажите, пожалуйста, а отрывок - Стратиев, да? Копраля - что-то сельскохозяйственное

ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F/

, но вот как дълъг прут похож на слънце, неясно.

Поняла всё, кроме самой первой фразы и выражения "има-няма".

Kaktu
Стефания, Стара Загора
но вот как дълъг прут похож на слънце, неясно.

Почему "похож"? В тексте написано что солнце поднялось "на една копраля" в небо, то есть, это мера для пути солнца и становится понятно который час.

 

има-няма - приблизительно, плюс-минус

Irisha
Скажите, пожалуйста, а отрывок - Стратиев, да? Копраля - что-то сельскохозяйственное

ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/копраля/

Спасибо за речник! А всё таки из пояснения не ясно, какая длина этой "копраля"...

windcoast
Спасибо за речник! А всё таки из пояснения не ясно, какая длина этой "копраля"...

 

СТАРИ МЕРКИ

 

ДЪЛЖИНА

Аршин - мярка за дължина - терзийски - 0,68 м. И зидарски - 0,76 м.

Лакът - мярка за дължина - 0,65 м.

Руп - мярка за дължина - 1/8 аршина

Сажен, КОПРАЛЯ - мярка за дължина - 3 аршина

Куршум - от пушка - 300 крачки, от пищов - 30 крачки

 

ПЛОЩ

Дюлюм, уврат - мярка за площ - 919,3 кв. М.

Леха - мярка за площ - 229,8 кв. М.

 

ТЕГЛО

Ока - мярка за тегло - 1,28 кг.

Драм - мярка за тегло - 1/400 ока

Мускал - мярка за тегло - 1,5 драма

Драхма - мярка за тегло - 3,7-3,9 гр.

Литра - мярка за тегло - 1/4 ока

Либра - мярка за тегло - 0,5 кг.

Кантар - мярка за тегло - 44 оки

Товар - мярка за тегло - 100 оки

 

ВМЕСТИМОСТ

Кесия - торба за пари варираща от 10 000 до 50 000 акчета

Котел, бакър - 8 литра

Ведро - 12,8 литра

Арания - 2 котела

Юк - товар с пари от 100 000 гроша

 

ВРЕМЕ

Сахат, саат - 1 час

 

ЧАСТИ

Йаръм - половина

Черек, чейрек - четвъртина

 

...

 

Мерки за дължина и разстояние

 

♦ Клéкавец - това е най-малката мярка за дължина и отговаря на разстоянието от върха на палеца до края на първата му фаланга (става). Подразбира се дължината на нокътя на палеца.

♦ Пръст - Под разстояние от „един пръст“ се разбира широчината на показалеца, разстояние от два пръста отговаря на широчината на показалеца и средния пръст, три пръста е широчината на показалеца, средния и безименния пръст, а под разстояние от четири пръста, се визира широчината на всички пръсти на едната ръка без палеца.

♦ Чéперек (още чòперек, чéпарог) - Дължината между разперени палец и показалец.

♦ Пéдя (още и пéгя) - Най-разпространената и употребявана мярка. Разстоянието от една педя е равно на разстоянието от върха на палеца до върха на кутрето при разперена ръка. Тъй като ръцете на хората не са еднакви, често за по-голяма точност се упоменава и чия е педята („една моя педя“, „три педи на баща ми“ и др.)

♦ Лàкът - Разстоянието от върха на пръстите на ръката до лакътната става (ок. 50 см).

♦ АршЍн - Тази мярка за дължина е с различна големина в различните краища. Обикновено два лакътя правят един аршин, но някъде се използва и строго установената в Османската империя мерна единица „аршин“, отговаряща на 68 см.

♦ Крачка (разкрач) - Използвана при измерване обикновено на имоти и земя. Отговаря на разстоянието образувано от разкрача на възрастен човек. Главно сред овчарите е позната и стъпката, визираща дължината на стъпалото на човек.

♦ Човешки бой (ръст) - Използвана обикновено като мярка за височина. Отговаря на ръста на употребяващият я, ако не е указан конкретен човек. („Един човешки бой“, „три човешки боя“ и т. Н.) За измерване на особено големи разстояния се служи с понятието ход (човешки или конски), взет във времето. Например „Един ден ход“, „Два дни с кон“ и т. Н. Обикновено под разстояние от „един ден ход“ се разбират около 30 км, а когато е упоменато, че е конски ход, разстоянието се удвоява (т. Е. „Един ден с кон“ = около 60 км). Освен тези мерки за разстояние се използват и други, т. Нар. Случайни мерки. Като такива могат да се използват дължината на дръжката на някое сечиво (брадва, мотика и т. Н.). В Северозападна България като мярка за дължина се употребява и хват (фат) - дължината на протегната ръка (една ръка разстояние). В определени случаи се употребява и юмрука (основно неговата обиколка).

 

Мерки за площ

 

Широко разпространена в България е мярката за площ уврат, равняваща се на около 2 декара. В Югозападна България е позната и мярката стряма (стрéме, срéма) равняваща се на 40 или 56 квадратни крачки в зависимост от региона. Дели се на 4 лехи (слога). Лехà (леà, насéвница) пък е общобългарска мярка за площ, по-малка от уврата или стрямата, но по-голяма от браздата, която е най-малката мерна единица за площ (пр. „една бразда място“). Тук отново има мерни единици, определяни чрез времето нужно за извършване на дадена дейност (обикновено земеделска). Например за големина на нива се употребяват и изрази от типа на „Два дни оране“ (с чифт волове) или „един ден копане“ (с мотика или друго сечиво). Позната е и мярката чифт, обозначаваща един ден оране с двойка волове, теглещи едно рало. За по-големи пространства се употребява понятието мерà (мерЍя) - площта на селското землище. Пр. „една мера място“, „три мери място“ и т. Н.

 

Мерки за обем и вместимост

 

Според различните материали мерките за вместимост също са различни. Основна мярка при овчарите за мляко, например, е ведро. Освен дървен съд, в който се дои млякото, под ведро се разбира и количеството мляко, което се вмества в него. Обикновено то е равно на 10 или 12 оки. Ока е турска мярка, употребявана и за тежина, равна е на 1200 г и от своя страна се дели на стодрамници, като сто драма са равни на 1/4 ока. В Средните Родопи ведрото се дели на кутлове (един кутел е равен на 1/5 ведро), чéтвъртници (1/4 кутел) и лъжици (1/8 четвъртник). Освен мляко, с ведра се измерва и виното, като най-често ведрото в този случай се нарича половяк (полвяк, пòловек). Единицата за измерване на зърнени храни се нарича шинЍк или крЍна. Тази мярка няма точно определена стойност и в различните региони варира от 10 до 16 - 17 кг. На някои места като мерна единица се използва кутел (5 оки) или половяк (20 оки). Широко известна и използвана е мярката кило, чиято стойност също варира - 5 крини; 2 шиника; 2 полвяка (40 оки, Гоцеделчевско); 2 шиника (20 оки, Софийско).

 

Мерки за тежина

 

До 1920-те години на ХХ век най-известната и използвана мярка за тежина е турската ока (1200 грама). За нейното измерване са използвани метални кантари, представляващи лостове с подвижна тежест на едното рамо или подобни на тях дървени теглилки, които са разграфени на деления от, примерно, 1/4 ока до 10 и повече оки.

 

Мерки за време

 

Най-общо старите българи делят времето според изгрева и залеза на слънцето (светлата и тъмната част от денонощието). Като понятие единицата „денонощие“ е позната, като е наричана най-често ден и нощ. Денонощието от своя страна се дели на ден и нощ. Преди масовото навлизане на часовника, денят се е разделял в зависимост от положението на слънцето - сутрин (утрина), пред изгрев, изгрев (по изгрев), пред пладне (пред обяд, преди обед), обяд (пладне, пладнина - тогава слънцето е в зенита си), след пладне (следобед, след обяд), надвечер, привечер и т. Н. Времето между утринта и пладне някъде се нарича и ручòк (още голям ручок), а средата между обяд и вечер - икиндия (икиндиа). При слънчево време се използва (особено от пастирите) и измерване със стъпки по собствената сянка: на обед — две, между утрин и обед и обед и вечер — пет и т. Н. Като помощно средство е използван и остена (копралята) - „една копраля след изгрев“, „три копрали преди залез“, като с негова помощ се измерва местоположението на слънцето над хоризонта. Времето през нощта се определя чрез някои звезди и съзвездия (Вечерница, Орион, Голяма мечка и др.), както и по пеенето на петлите. Според второто нощта се дели на три, като петляно време е след полунощ. Времето след полунощ се дели на първи петли, втори петли и трети петли, като първите петли са скоро след полунощ, а трети — малко преди съмване. По-големите срокове се пресмятат с дни, седмици (наричани най-често недели), сезони и години. Използвани са основно четирите сезона — зима, пролет, лято и есен, но в Родопите и Тракия е познато и понятието пòдзима, с което се обозначава есента и най-често по-късната есен.

Epetkov
терзийски

зидарски

 

Одна часть старых мер имеет славянские корни, другая турецкие, третьи греческие:

 

Терзийство (тур.)- шитьё (рус.)

Зидарство (тур.) от тур. Зид (стена) - строительство (рус.)

 

Куршум

 

Куршум (тур.)- пуля (рус.)

 

бакър - 8 литра

 

Бакър (тур.)- мед (металл)

Гость saja

Прочтите Николая Хайтова: Диви разкази..https://chitanka.info/book/558-divi-razkazi

Если его поймете, его язык, значит болгарский уже освоен..

Please sign in or register to post a comment.
  • Juli

Войти

У вас нет аккаунта? Регистрация

  • Не рекомендуется на общедоступных компьютерах
  • Забыли пароль?

  • Создать...